Запознайте се с нашия екип

 lfvagalinski@gmail.com

Людмил Вагалински е археолог, професор в Катедрата по класическа археология на Националния археологически институт с музей при БАН в София. Биографията му включва разкопки на дунавските римски крепости Ятрус, община Русе, и Трансмариска, Силистренско. От 2003 г. е ръководител на археологическите проучвания на римската колония Деултум, община Бургас, а от 2007 г. – ръководител на археологическите проучвания на античния град Хераклея Синтика, край с. Рупите, община Петрич. В периода 2011-2018 г. е директор на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките Повече информация можете да намерите на: www.archaeologia-bulgarica.com и https://bas.academia.edu/LyudmilVagalinski

Диляна Ботева е професор по древна история и тракология в Софийския университет “Свети Климент Охридски”, чиито изследвания обхващат широк спектър от проблеми на историята и културата на древна Тракия. Тя прилага семиотичен подход при анализа на разнообразни източници, а при работата с иконографски паметници набляга на прилагането на бази данни и количествени методи.

Dilyana Boteva is a Professor in ancient history and Thracian studies at Sofia University “St. Kliment Ohridski ”, whose research covers a wide range of problems of the history and culture of ancient Thrace. She applies a semiotic approach to the analysis of diverse sources, and when working with iconographic monuments she emphasizes on the implementation of databases and quantitative methods.

krasikostova@gmail.com / kr.kostova@mail.bg

Красимира Костова е археолог и директор на Общинския исторически музей в Средец и на археологическия резерват “Деултум”. Висшето й образование е в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Основните изследователски интереси на Красимира Костова са в областта на класическата археология, градоустройството през Античността, античната и късноантичната керамика. Под нейно ръководство археологическият резерват “Деултум” става единственият археологически резерват в България, удостоен със знака за европейско наследство.

 lily@grozdanova@gmail.com

Лили Грозданова е ръководител на РП 4 Дигитални технологии и продукти в конструирането на DigiDeultum.

Д-р Грозданова защитава доктората си към Център за върхови научни постижения Диалог Европа, Софийски университет “Св. Климент Охридски” , публикуван дигитално през 2019 г. и печатно през 2024. Изследването разглежда развитието на Римската империя, конкретно тракийските провинции, в периода на т.нар. „войнишки императори“.

Пост-докторантурата ѝ е в областта на античната нумизматика, върху монетосеченето на Пауталия към (B-4-2) Region and Memoria: Local History and Local Myths on Thracian Provincial Coins, Excellence Cluster Topoi, Berlin.

Понастоящем тя е главен асистент в катедра „Стара история, тракология и средновековна история“, ИФ, СУ и активно изследва проблематиката и методите на дигиталната хуманитаристика, дигиталната нумизматика и възможностите, които прилагането на LOD, семантичната мрежа и принципите на отворената наука отварят пред изследователите.

Д-р Грозданова участва в множество международни проекти и инициативи в областта на дигиталната хуманитаристика, сред който Ancient Coins Counterfeits Scientific Network (ACCSN). Заместник главен редактор е на “Българското списание за нумизматика” (BulgNJ, ISSN 2815-4827), което е рецензирано издание със свободен достъп.

Dilyana Boteva is a Professor in ancient history and Thracian studies at Sofia University “St. Kliment Ohridski ”, whose research covers a wide range of problems of the history and culture of ancient Thrace. She applies a semiotic approach to the analysis of diverse sources, and when working with iconographic monuments she emphasizes on the implementation of databases and quantitative methods.

 hristina.ivanova@gmail.com
Христина Иванова-Анаплиоти е ръководител на екипа по дигитална нумизматика в рамките на проекта Upgrading the Historical Narrative: DigiDeultum. Тя е научен сътрудник в Катедрата по култури и цивилизации в Университета във Верона и работи върху портретите на Септимий Север и Каракала по проекта RESP на ERC. Тя е класически археолог, специализиран в областта на античната нумизматика. Научните ѝ интереси включват гръцка и римска провинциална нумизматика, особено в Тракия, Македония и Гърция, монетни находки и циркулация, дигитална нумизматика, теренна археология, анализи на пространствения синтаксис, гръцки светилища и различни стилистични и иконографски теми. Изучава класическа и близкоизточна археология в университетите в Хайделберг, Атина и Хумболтовия университет в Берлин, където защитава докторската си дисертация, включваща изследване на матрицата на пълното монетосечене на Аполония Понтика. Работила е като студентски асистент за Corpus Nummorum, научен асистент в Германския археологически институт за проектите “Калаподи” и “Самос”, асистент и постдокторант в Университета в Цюрих, както и в Археологическата служба на Санкт Гален. Сътрудничи си и с проектите Corpus Nummorum, Measuring Ancient Thrace, Ancient Coin Counterfeit Scientific Network.

 lupov94365@gmail.com
Илиян Лупов е докторант по стара история и тракология в катедра “Стара история, тракология и средновековна история”, Исторически факултет, Софийски университет “Свети Климент Охридски”. Научните му интереси и предишният му образователен опит са в областта на римската история и ролята на тракийското население в нея. Темата на дисертацията му “Тракийските войници в римската армия (І-ІІІ в.)”, както и дигиталната методология, която колегата вече използва в изследователския процес, правят докторант Лупов ценен

 atanas@fmi.uni-sofia.bg

Атанас Георгиев е главен специалист по планиране и информационни технологии в Лабораторията за информационни услуги към Факултета по математика и информатика на Софийския университет. Той има солиден опит в областта на цифровите хранилища и услуги, системите за автоматизация на обучението, платформите и услугите за разработка на отворен софтуер, семантично базираните системи за знания. Участвал е в повече от 10 научноизследователски и развойни проекта на ЕК. Има повече от 20 публикации.